В детския ù плач откривам

счупени, изгубени мечти...

Но не са нейни, чужди бяха те

и двете плачехме - за чужди грехове.

Но аз избрах, така реших, че мога!
Мога... да съм щастлива, без тревога.

И въздухът да бъде друг, щастлив, не тъмен.

Гласът се луташе във тъмното загубен...

Майката... най-свята е, нали? 
Но всичко се отнася до пари.

Не, няма връзка с книжните банкноти.

Сърцето ми тупти... на ниски обороти.

Сълзите падат и горят, и парят.

И всяка... всяка част от мен събарят.

Нуждаех се от мама, години наред,

но нея я нямаше, имаше теб.

Да, трудно е да тръгна оттук,

но плачът е най-омразният звук.

Кънти... и от хола, и тук.

И аз плача, че стигнах до тук

да избирам... но между какво? 
Решението за жалост е само едно...

Боли и ме мъчи, но аз го поисках

и трудно го казах, и зъби пристисках...

Но искам... но искам да бъда щастлива.

Да бъда пак радостна, весела, жива,

а в този дом, дом на лъжа,

уж всеки на мен ми подава ръка.

И какво стана, когато избрах? 
Всичката "обич" внезапно умря.

И станах най-черната, сякаш с боя

някой пребоядиса мойта душа.

Сърцето ме тегли, не... не ума,

защото тук... не съм у дома.