На баща ми (Развод)
В детския ù плач откривам
счупени, изгубени мечти...
Но не са нейни, чужди бяха те
и двете плачехме - за чужди грехове.
Но аз избрах, така реших, че мога!
Мога... да съм щастлива, без тревога.
И въздухът да бъде друг, щастлив, не тъмен.
Гласът се луташе във тъмното загубен...
Майката... най-свята е, нали?
Но всичко се отнася до пари.
Не, няма връзка с книжните банкноти.
Сърцето ми тупти... на ниски обороти.
Сълзите падат и горят, и парят.
И всяка... всяка част от мен събарят.
Нуждаех се от мама, години наред,
но нея я нямаше, имаше теб.
Да, трудно е да тръгна оттук,
но плачът е най-омразният звук.
Кънти... и от хола, и тук.
И аз плача, че стигнах до тук
да избирам... но между какво?
Решението за жалост е само едно...
Боли и ме мъчи, но аз го поисках
и трудно го казах, и зъби пристисках...
Но искам... но искам да бъда щастлива.
Да бъда пак радостна, весела, жива,
а в този дом, дом на лъжа,
уж всеки на мен ми подава ръка.
И какво стана, когато избрах?
Всичката "обич" внезапно умря.
И станах най-черната, сякаш с боя
някой пребоядиса мойта душа.
Сърцето ме тегли, не... не ума,
защото тук... не съм у дома.
© Наталия All rights reserved.
