Тук сме, но ни няма вече -
Губим се във собствените си въздишки…
Спомените ни отлитнаха нанякъде
И само голите стени останаха…
Празнота се крие вече в тях,
Подпира се дори
И като че ли залита.
Няма вече смях,
Любов,
Закачки
И игри,
А само тези празни редове - ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
Когато слънцето не изгрява на улицата, на която живеете - не губете надежда, а просто сменете улицата ;) ^_^