На безлюден остров ти ме отведи,
дето няма хора, само слънце и звезди.
Да се топлим само двама в нощите омайни,
на теб ще призная и най-съкровените си тайни.
Виж вълните как заливат онзи коралов риф...
На Земята ли съм, или в Рая? Чувствам, че съм жив!
Залепни за мен като листо в тропическия дъжд,
като непознати - случайна среща на жена и мъж.
Затвори песъчънките с топли шепи,
солени устни до мене долепи.
Да спрем за миг времето проклето,
сега и тук, а може би и някой ден и на небето...
© Евгени Генчев Всички права запазени