18.01.2019 г., 3:44

На бившите

442 0 0

до днес
   бях за вас стълба
      закъм небето
издигах ви
    на облаците
       до раменете 
           носех ви 
   над полетата
     и над хълбоците 
        на хималаите
           с вас валях
              като сняг
осъмвахме
  голи
    и се любехме
      из просторите
на изпроводяк
  хвърляхме
     долу в локвите
парчета небе
   непоръбен
     маскараден костюм
за карнавалите
   за вакханалии
      за валпургиевите нощи

 

и едва ли
   чакахме
     да поникнат тревите
оплодени от снощното
   неразсъмване

 

до вчера

 

днес се срутих
   ведно с онова небе
и ви гледам
   през погледа 
      на дете

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....