На бившите

до днес
   бях за вас стълба
      закъм небето
издигах ви
    на облаците
       до раменете 
           носех ви 
   над полетата
     и над хълбоците 
        на хималаите
           с вас валях
              като сняг
осъмвахме
  голи
    и се любехме
      из просторите
на изпроводяк
  хвърляхме
     долу в локвите
парчета небе
   непоръбен
     маскараден костюм
за карнавалите
   за вакханалии
      за валпургиевите нощи

и едва ли
   чакахме
     да поникнат тревите
оплодени от снощното
   неразсъмване

до вчера

днес се срутих
   ведно с онова небе
и ви гледам
   през погледа 
      на дете