9.02.2008 г., 10:05

На Бог благодаря

871 0 21
Рови, рови, още по-надълбоко,
необятно е моето сърце.
Разбивай, съшивай до болка,
бъди любопитно дете.
Попитай кафевите ми очи,
колко сълзи ще пролеят.
Утрешният ден не ще боли -
заради теб ще оцелеят.
Нагърбвай ме с големи грижи,
не съм вече нежна жена.
От вчера безвъзвратно промених се
и от мен си отиде пролетта.
Милвай вечер моите ръце,
напукаха се от толкова труд.
Но силно е моето сърце,
няма да те изоставя и ще бъда тук.
Викай ме, когато имаш нужда,
и ще те сгрея с любовта.
Богата съм и от нея преливам –
благодаря на Бог за това.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...