15.08.2014 г., 16:35

На Богородица

1.7K 0 12

Когато Богородица ми проговори,

сълзите ми потекоха към топлата земя,

усетих се пречистена от грехове и хули,

сърцето ми от цялата любов замря.

 

Разказа ми защо и как съм се родила,

каква е мисията на моята душа

и как да черпя нови сили

от извора на Божията река.

 

И каза ми, че трябва да лекувам,

това е смисълът на моята съдба,

че тръните които съм събрала

ще се превърнат в прелестни цветя.

 

А от цветята трябва да раздавам

на всеки, който е в беда

и безрезервно на душата му да давам

чрез стих надеждата за пълна свобода.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неземна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "..надеждата за пълна свобода.", уникален завършек на много красиво написано изживяване.., много ми хареса!
  • Благодаря ти Руми и аз те поздравявам!!!
  • Прекрасен стих! Наистина, трябва да раздаваме доброто, не да бъдем егоисти! Сърдечни поздрави от мен!!!
  • Прекрасно!
  • Поздрав, Цвети! Раздавай, каквото и доколкото можеш!...

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...