На боговете дан...
На разните ченгета и Де-Сета
сега предрешени в посланици
момчета...
НА БОГОВЕТЕ ДАН...
НЕ МОЖЕ!
Твърдо Божеството рече. НЯМА КАК!
Избий си от главата даже,
на работа в чужбина
да отидеш пак!
"ЗАЩО ?" не е въпрос,
на който Боговете отговарят!
Веднъж за "НЕ" отворили уста,
повторно ТЕ не проговарят.
За тежка размисъл настъпи време...
Къде ли може да съм "съгрешил"?
За миг в главата ми искра проблесна.
На Боговете дан не бях платил...
О, БО-ГО-ВЕ!
Обзет от "фанатичен плам",
кому от вас пръв
почит да отдам?
Бих дал, бих дал на Боговете Дан.
Да знаех само на кого и колко...
За всичките по много, нямам сили!
На малко Боговете се гневят
и вместо с благодат да те дарят,
във Ада биха те пратили...
О, БОГОВЕ, БОЖЕНЦА И БОЖИЩА!
ВИЙ ПАСМИНА ПО-АЛЧНА СТЕ
ДОРИ ОТ ХУНСКИТЕ ПЪЛЧИЩА...
Пловдив, 1987 год.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Петров Всички права запазени
