23.01.2008 г., 10:04

На бой!

Поезия » Философска

727 0 6

Нарисувах си
                       очите -
големи и изписани
със вежди като
лястовичите крила.
Нарисувах си уста -
оформена и чувствена
с контурите на роза.
Нарисувах си скули -
оранжево-арабски
                         блясък
им вдъхна бронзовия
                      си загар.
Гримирах се.
Напудрена и
ухаеща на къпинов
                     йогурт,
излязох да се бия
със съдбата!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

mradkova (Виолет Гаджева)

Така е...Всеки ден се борим за нещо или със нещо!
Бъди непобедима!

2008-01-23T18:44:10+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Ти си красива и без тези доспехи...
прекрасен стих! и въоръжението добро.
с обич, мила Ая.

2008-01-23T13:27:29+02:00
feia (Вилдан Сефер)

А защо просто нe и се усмихнеш?

2008-01-23T12:34:21+02:00
Napolitano (Валентин Желязков)

В любовта всички оръжия са позволени... "Рицарю"

2008-01-23T11:38:16+02:00
Ена (Елена Гоцева)

Усмихни сеееее , вземи и любовта със себе си и съдбата ще се предаде без бой ! Страхотно е, наистина !!! И като идея, и като изпълнение ... Браво !

2008-01-23T10:18:32+02:00