Jan 23, 2008, 10:04 AM

На бой!

Poetry » Philosophical

729 0 6

Нарисувах си
                       очите -
големи и изписани
със вежди като
лястовичите крила.
Нарисувах си уста -
оформена и чувствена
с контурите на роза.
Нарисувах си скули -
оранжево-арабски
                         блясък
им вдъхна бронзовия
                      си загар.
Гримирах се.
Напудрена и
ухаеща на къпинов
                     йогурт,
излязох да се бия
със съдбата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mradkova (Виолет Гаджева)

Така е...Всеки ден се борим за нещо или със нещо!
Бъди непобедима!

2008-01-23T18:44:10+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Ти си красива и без тези доспехи...
прекрасен стих! и въоръжението добро.
с обич, мила Ая.

2008-01-23T13:27:29+02:00
feia (Вилдан Сефер)

А защо просто нe и се усмихнеш?

2008-01-23T12:34:21+02:00
Napolitano (Валентин Желязков)

В любовта всички оръжия са позволени... "Рицарю"

2008-01-23T11:38:16+02:00
Ена (Елена Гоцева)

Усмихни сеееее , вземи и любовта със себе си и съдбата ще се предаде без бой ! Страхотно е, наистина !!! И като идея, и като изпълнение ... Браво !

2008-01-23T10:18:32+02:00