На Босилеград

27.06.2013 г., 14:19 ч.

Поезия » Оди и поеми

414 0 2

Ти, Босилеграде -
жертвеник на български народ.
Що душманин те предаде
в ръцете на тиранина жесток.

Ти, Босилеграде -
сега забравен и отдалечен,
твойта слава ще пребъде.
Няма да останем все народ смирен!

Ще мечтаем, ще се молим
за твойта свобода,
до последно ще се борим,
ако ще да преобърнеме света!

Ще мечтаем, ще се молим
час да дойде за война,
ще преминем през неправди и неволи,
обединени да сме в таз земя.

Ако нам обърне гръб съдбата
и всички без успех загинем,
след време на България децата
ще последват достойния ни пример.

Ще дойде време да достигнем
наш най-светъл идеал.
Или геройски ще умрем,
без капка срам или печал.

И след всички прежни думи,
един наивник, що ги е драскал.
Всичко ще остане тъй - по старо,
но този луд за свободата е мечтал...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Radomirski (Радомирски)

2013-06-28T09:30:51+03:00

Здравейте, там в загубените западни покрайнини все още продължава геноцида над българите... Страшно е!
Човек (Анна Станоева)

2013-06-28T09:26:10+03:00

Добре дошъл! Честно казано не знаех нищо за този град и благодарение на този текст се поразрових. Беше ми изключително интересно.