На Босилеград
Ти, Босилеграде -
жертвеник на български народ.
Що душманин те предаде
в ръцете на тиранина жесток.
Ти, Босилеграде -
сега забравен и отдалечен,
твойта слава ще пребъде.
Няма да останем все народ смирен!
Ще мечтаем, ще се молим
за твойта свобода,
до последно ще се борим,
ако ще да преобърнеме света!
Ще мечтаем, ще се молим
час да дойде за война,
ще преминем през неправди и неволи,
обединени да сме в таз земя.
Ако нам обърне гръб съдбата
и всички без успех загинем,
след време на България децата
ще последват достойния ни пример.
Ще дойде време да достигнем
наш най-светъл идеал.
Или геройски ще умрем,
без капка срам или печал.
И след всички прежни думи,
един наивник, що ги е драскал.
Всичко ще остане тъй - по старо,
но този луд за свободата е мечтал...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радомирски Все права защищены
