2.06.2008 г., 10:54

На Ботев

1.5K 1 11
Жив е той и още дълго ще живее,
народът с обич песните му ще ги пее.
Тоз момък, чернокос и чернобрад,
дали е мислил, че ще си отиде млад?
И толкова години след смъртта му
народът ще празнува гибелта му?
Въстанал той, за да спаси народа
и паднал в бой за нашата свобода.
Затуй народът песните му пее
и във народните сърца живее.
На 2 юни, на връх Вола, по пладне,
всяка година четат „който падне".
Те, стиховете му, останаха в наследство,
а ние ги повтаряме от ранно детство.
Майко Българийо, за тебе той умря,
отдаде живота си за твойта свобода.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "И толкова години след смъртта му
    народът ще празнува гибелта му?"
    Що за глупости са това , какво празнуваш днес?????
    и какви честитки си разменяте????
  • Много ми хареса!!!

  • браво
  • Поклон пред Безсмъртието на героите
    дали живота си за свободата!
    Браво, Нели!
  • Стихотворението е много хубаво! Но според мен е неуместно следното:
    И толкова години след смъртта му
    народът ще празнува гибелта му?

    Прекланяме се пред гибелта му - да, но пък да я празнуваме... не мисля...

    Но откъса: На 2 юни, на връх Вола, по пладне,
    всяка година четат „който падне". - определено е добро попадение, според мен. Хареса ми!



Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...