yotovava (Валентина Йотова)
2630 22190
12.06.2024 г., 12:03 ч.

На брега на реката 

  Поезия
153 3 5

НА БРЕГА НА РЕКАТА

Вулканите от думите във мен
изригват често с безпощадна лава.
Смили се, Боже, в някой хубав ден
и помогни докрай да ги забравя.

В съня ми, сякаш впримчени в едно,
клокочат гняв и ласка милостива.
И моля се на утрото – дано
след вечния им спор да бъда жива.

Боли ме – сякаш някой ме вини.
А болките ми никой не разплита.
Убийства, кражби, бедствия, войни
от ранна заран бълват новините!

Прахосана нахалост красота,
създадена за обич – да извира.
В живителния шепот на света
се крие всяка тайна на всемира.

За миг да можеше да помълчим –
да чуем как търкулва се позлата
по миглите на хвоща – и горчи,
а сутрин косът къпе се в росата.

Но времето е бавен феномен –
и ден след ден реката мълчалива
изтрива всичко, казано от мен.
И аз не зная то къде отива.
 

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??