На брега на реката
НА БРЕГА НА РЕКАТА
Вулканите от думите във мен
изригват често с безпощадна лава.
Смили се, Боже, в някой хубав ден
и помогни докрай да ги забравя.
В съня ми, сякаш впримчени в едно,
клокочат гняв и ласка милостива.
И моля се на утрото – дано
след вечния им спор да бъда жива.
Боли ме – сякаш някой ме вини.
А болките ми никой не разплита.
Убийства, кражби, бедствия, войни
от ранна заран бълват новините!
Прахосана нахалост красота,
създадена за обич – да извира.
В живителния шепот на света
се крие всяка тайна на всемира.
За миг да можеше да помълчим –
да чуем как търкулва се позлата
по миглите на хвоща – и горчи,
а сутрин косът къпе се в росата.
Но времето е бавен феномен –
и ден след ден реката мълчалива
изтрива всичко, казано от мен.
И аз не зная то къде отива.
© Валентина Йотова All rights reserved.
