На България
Разстрелваха те хиляди куршуми,
разсичаше те вражи ятаган,
ти прокълната бе със чужди думи,
със кръв плати си за живота дан.
И рицарски доспехи ти тежаха,
и полумесец от снагата ти стърча,
и с огъня татарски те горяха,
и от ромеите изгуби светлина.
Не стигаха ти чуждите злокоби,
посегнаха ти твоите чеда,
с идеята си всеки те зароби,
отново, и отново кръв се ля.
Не се научихме. Родината е свята.
Скъп дом е тя за нашите деца.
Дори да сме на края на Земята,
Родината е в нашите сърца.
p.s. Огромни благодарности на Мая Попова за помощта при написването на стиха.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Костов Всички права запазени
