Jul 9, 2007, 5:46 PM

На България 

  Poetry
734 0 35


Разстрелваха те хиляди куршуми,
разсичаше те вражи ятаган,
ти прокълната бе със чужди думи,
със кръв плати си за живота дан.

                                  
И рицарски доспехи ти тежаха,
и полумесец от снагата ти стърча,
и с огъня татарски те горяха,
и от ромеите изгуби светлина.


Не стигаха ти чуждите злокоби,
посегнаха ти твоите чеда,
с идеята си всеки те зароби,
отново, и отново кръв се ля.


Не се научихме. Родината е свята.
Скъп дом е тя за нашите деца.
Дори да сме на края на Земята,
Родината е в нашите сърца.


p.s. Огромни благодарности на Мая Попова за помощта при написването на стиха.


© Христо Костов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??