На България
Разстрелваха те хиляди куршуми,
разсичаше те вражи ятаган,
ти прокълната бе със чужди думи,
със кръв плати си за живота дан.
И рицарски доспехи ти тежаха,
и полумесец от снагата ти стърча,
и с огъня татарски те горяха,
и от ромеите изгуби светлина.
Не стигаха ти чуждите злокоби,
посегнаха ти твоите чеда,
с идеята си всеки те зароби,
отново, и отново кръв се ля.
Не се научихме. Родината е свята.
Скъп дом е тя за нашите деца.
Дори да сме на края на Земята,
Родината е в нашите сърца.
p.s. Огромни благодарности на Мая Попова за помощта при написването на стиха.
© Христо Костов All rights reserved.
