На България
Ти имаш дух хилядолетен
и в него моята душа
искрица е от обич светла,
живот дарила на света!
В теб срещнах своя Бог и, влюбен
за първи път, тук песни пях,
съмненията си погубих,
с приятели добри се смях!
Последвах твоите завети,
немигнал, крачех в утринта
по пътищата ти нелеки
и вярвах – имаш бъднина!
Българийо, родино моя,
не са ти нужни веч сълзи –
изплакала си ги!... Но, моля те,
една за мене запази!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
