Jan 30, 2011, 3:46 PM

На България

  Poetry » Civic
996 1 8

Ти имаш дух хилядолетен

и в него моята душа

искрица е от обич светла,

живот дарила на света!

 

В теб срещнах своя Бог и, влюбен

за първи път, тук песни пях,

съмненията си погубих,

с приятели добри се смях!

 

Последвах твоите завети,

немигнал, крачех в утринта

по пътищата ти нелеки

и вярвах – имаш бъднина!

 

Българийо, родино моя,

не са ти нужни веч сълзи –

изплакала си ги!... Но, моля те,

една за мене запази!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...