Ти имаш дух хилядолетен
и в него моята душа
искрица е от обич светла,
живот дарила на света!
В теб срещнах своя Бог и, влюбен
за първи път, тук песни пях,
съмненията си погубих,
с приятели добри се смях!
Последвах твоите завети,
немигнал, крачех в утринта
по пътищата ти нелеки
и вярвах – имаш бъднина!
Българийо, родино моя,
не са ти нужни веч сълзи –
изплакала си ги!... Но, моля те,
една за мене запази!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
