30 ene 2011, 15:46

На България

  Poesía » Civil
998 1 8

Ти имаш дух хилядолетен

и в него моята душа

искрица е от обич светла,

живот дарила на света!

 

В теб срещнах своя Бог и, влюбен

за първи път, тук песни пях,

съмненията си погубих,

с приятели добри се смях!

 

Последвах твоите завети,

немигнал, крачех в утринта

по пътищата ти нелеки

и вярвах – имаш бъднина!

 

Българийо, родино моя,

не са ти нужни веч сълзи –

изплакала си ги!... Но, моля те,

една за мене запази!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...