30 ene 2011, 15:46

На България

  Poesía » Civil
1K 1 8

Ти имаш дух хилядолетен

и в него моята душа

искрица е от обич светла,

живот дарила на света!

 

В теб срещнах своя Бог и, влюбен

за първи път, тук песни пях,

съмненията си погубих,

с приятели добри се смях!

 

Последвах твоите завети,

немигнал, крачех в утринта

по пътищата ти нелеки

и вярвах – имаш бъднина!

 

Българийо, родино моя,

не са ти нужни веч сълзи –

изплакала си ги!... Но, моля те,

една за мене запази!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...