7.02.2017 г., 20:11

На чаша вино

620 0 0

 

Днес, в този ден студен,

Предлагам ти на чаша вино да поседнем,

Да ти кажа колко е светът ми разрушен,

А може и във миналото да погледнем.

 

Когато виното ми беше гадно,

Когато всичко ми беше наред.

Когато го нямаше чудовището кръвожадно,

Лъжи за мен да бълва навред.

 

Май за миналото не ти се говори,

По физиономията ти личи.

Кажи ми онази какво ти стори

Не е добро - виждам го в твоите очи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Donika Jelkova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....