На чешмата
478
0
0
След обед тръгнах за чушмата,
но там не срещнах жив човек.
Посрещнат бях от Пустотата
и от убийствания пек.
В торбата носех пет шишета,
догде ги пълнех със вода,
две гладни псета с поглед питат,
не съм ли им донел храна.
Те бяха слаби изгладняли,
не срещнали добър човек
и... селска милост невидяли,
неяли милите от памтивек.
И за горките, дожаля ми,
за кучешкия им живот,
и легнаха на съвестта ми
защото ний не сме народ!
03.09.2014г.Драгойново
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
