След обед тръгнах за чушмата,

но там не срещнах жив човек.

Посрещнат бях от Пустотата

и от убийствания пек.

В торбата носех пет шишета,

догде ги пълнех със вода,

две гладни псета с поглед питат,

не съм ли им донел храна.

Те бяха слаби изгладняли,

не срещнали добър човек

и... селска милост невидяли,

неяли  милите от памтивек.

И за горките, дожаля ми,

за кучешкия им живот,

 и легнаха на съвестта ми

защото ний не сме народ!

  03.09.2014г.Драгойново