11.10.2011 г., 23:18

На чичо

667 0 1

Знам, че си сред нас, макар невидим за очите

и, щом удари късен час, ни гледаш от звездите;

не без теб, а за теб се учим да живеем дните.

 Ангели неземни, надявам се, над вечния му сън да бдите. 

 

 

Към нови хоризонти твоята душа отплава,

един живот огнен превърна се в жарава.

Ти пристан ще намериш нов,

ще стигнеш своя бряг,

попътен вятър с нашата любов

 и знам - ще се видим пак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Стефанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...