Знам, че си сред нас, макар невидим за очите
и, щом удари късен час, ни гледаш от звездите;
не без теб, а за теб се учим да живеем дните.
Ангели неземни, надявам се, над вечния му сън да бдите.
Към нови хоризонти твоята душа отплава,
един живот огнен превърна се в жарава.
Ти пристан ще намериш нов,
ще стигнеш своя бряг,
попътен вятър с нашата любов
и знам - ще се видим пак.
© Владимир Стефанов Всички права запазени