Oct 11, 2011, 11:18 PM

На чичо

  Poetry » Other
666 0 1

Знам, че си сред нас, макар невидим за очите

и, щом удари късен час, ни гледаш от звездите;

не без теб, а за теб се учим да живеем дните.

 Ангели неземни, надявам се, над вечния му сън да бдите. 

 

 

Към нови хоризонти твоята душа отплава,

един живот огнен превърна се в жарава.

Ти пристан ще намериш нов,

ще стигнеш своя бряг,

попътен вятър с нашата любов

 и знам - ще се видим пак.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Стефанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...