На Дамян Дамянов – с възхищение! (2005)

Поезия » Друга

1.3K 0 5

Дали съм лоша? Няма как да знам!

Дали добра съм? Няма как да бъда!

Но храм на лудостта е моят храм,

от който всеки скитник ще изпъдя.

Когато искам, мога да лекувам

и смъртни рани с думички дори.

Когато съм обидена и псувам,

усещам всяка как във мен гори.

Вземете си ги! Аз ги приютих

и тяхната проказа в мен се впива.

Аз вече знам къде сгреших –

бях чиста и добра. Сега съм дива.

Сега чудовище съм. Вещица. И хала.

В ръката с брадва. А в сърцето – лед.

Аз – всички мъки в себе си побрала.

Тях – чуждите. А моите? Проклет

да бъде всеки миг на близост,

след който ме натъпкаха с отрова.

Проклета да е тази жалка низост,

наречена „любов”. Сега съм нова.

И нова ще остана. Ще пребъда

във този свят на подлости и плач.

А този, който иска да ме съди,

ще бъде сам на себе си палач.

29.11.2005

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Незабравима (Кремена Стоева)

Както си си позволила да публикуваш нещо толкова ценно за теб, така и редакторът е преценил, че трябва да се види от читателите. Изразих мое лично мнение относно написаното, а това, дали ще го приемеш или - не, е въпрос на личен избор!
Никой не е споменал, че парадираш с нещо. Просто като твориш нещо от сърце, се старай да го правиш (добре споменато и на място) - Качествено!

(всъщност, този стих съвсем не е лош, просто има нужда от още)
Ако въобще разбра какво искам да кажа!?!

2009-02-04T13:14:52+02:00
nature_of_freak (Александра Симеонова)

Незабравима, далеч съм от мисълта да парадирам с нещо, посвещавайки стих на Поет. Камо ли ако става въпрос за Поет от ранга на Дамян Дамянов...
Самият той неведнъж е казвал, че за него е скъп всеки читател, който е успял да докосне, по някакъв, негов си начин. Именно това се случи и с мен, когато четях "Тетрадка по всичко", силно, разтърсващо беше! Вярвам, че не "качеството" на стиха (ако изобщо има такава категория за "качество", нали всеки артефакт е сам по себе си една мъничка Вселенка) е решаващо за правото ми да го посветя на този вълшебен човек. Стихчето ми беше спонтанно, по детски искрено и много изживяно. Затова и си позволих да го публикувам.

С уважение,

Алекс

2009-02-04T13:07:30+02:00
Незабравима (Кремена Стоева)

Е, ще замлъкна, поне тази вечер!
Има какво да се иска още, за да посветиш стих на този Поет!

Моите почитания!

2009-02-04T01:52:43+02:00
Petkova (Полина Петкова)

Проклета да е тази жалка низост,
наречена „любов”. Тръпки ме побиха..ВЕЛИКО

2009-02-04T00:12:56+02:00
teodoraulieva (Теодора Иванова)

и аз! Браво!

2009-02-03T23:05:30+02:00