nature_of_freak (Александра Симеонова)
24 5
Feb 3, 2009, 10:29 PM

На Дамян Дамянов – с възхищение! (2005) 

  Poetry » Other
1091 0 5

 

 

Дали съм лоша? Няма как да знам!

Дали добра съм? Няма как да бъда!

Но храм на лудостта е моят храм,

от който всеки скитник ще изпъдя.

 

Когато искам, мога да лекувам

и смъртни рани с думички дори.

Когато съм обидена и псувам,

усещам всяка как във мен гори.

 

Вземете си ги! Аз ги приютих

и тяхната проказа в мен се впива.

Аз вече знам къде сгреших –

бях чиста и добра. Сега съм дива.

 

Сега чудовище съм. Вещица. И хала.

В ръката с брадва. А в сърцето – лед.

Аз – всички мъки в себе си побрала.

Тях – чуждите. А моите? Проклет

 

да бъде всеки миг на близост,

след който ме натъпкаха с отрова.

Проклета да е тази жалка низост,

наречена „любов”. Сега съм нова.

 

И нова ще остана. Ще пребъда

във този свят на подлости и плач.

А този, който иска да ме съди,

ще бъде сам на себе си палач.

 

29.11.2005

 

 

 

 

 

© Александра Симеонова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Както си си позволила да публикуваш нещо толкова ценно за теб, така и редакторът е преценил, че трябва да се види от читателите. Изразих мое лично мнение относно написаното, а това, дали ще го приемеш или - не, е въпрос на личен избор!
    Никой не е споменал, че парадираш с нещо. Просто като твориш нещо от сърце, се старай да го правиш (добре споменато и на място) - Качествено!


    (всъщност, този стих съвсем не е лош, просто има нужда от още)
    Ако въобще разбра какво искам да кажа!?!
  • Незабравима, далеч съм от мисълта да парадирам с нещо, посвещавайки стих на Поет. Камо ли ако става въпрос за Поет от ранга на Дамян Дамянов...
    Самият той неведнъж е казвал, че за него е скъп всеки читател, който е успял да докосне, по някакъв, негов си начин. Именно това се случи и с мен, когато четях "Тетрадка по всичко", силно, разтърсващо беше! Вярвам, че не "качеството" на стиха (ако изобщо има такава категория за "качество", нали всеки артефакт е сам по себе си една мъничка Вселенка) е решаващо за правото ми да го посветя на този вълшебен човек. Стихчето ми беше спонтанно, по детски искрено и много изживяно. Затова и си позволих да го публикувам.

    С уважение,

    Алекс
  • Е, ще замлъкна, поне тази вечер!
    Има какво да се иска още, за да посветиш стих на този Поет!

    Моите почитания!
  • Проклета да е тази жалка низост,
    наречена „любов”. Тръпки ме побиха..ВЕЛИКО
  • и аз! Браво!
Random works
: ??:??