на Димитрия Чакова
Тази вечер за теб ме боли.
Стичат се сълзи в очите ми.
Стъпки по Арбанашките улици
в късната есен пазят следите ни.
Розата, дето цъфтеше във храма,
помниш ли как я подушихме двете?
От очите ти просветна небето,
защото невинна си, като цвете!
Аз те въведох сред двор от цветя,
храмът възторжен те чакаше в залеза.
Свещта във дланта ми почти прегоря.
Тихо пред иконата за тебе се молех.
Крясък ли див раздра тишина?
Помня очите ти от минало лято.
Те се усмихваха във светлина...
но нещо във тях бе тъй променено.
Малко приятели имам, сред тях си и ти.
Често се моля да бъдеш щастлива!
Приятелко мила, от мен приеми
топла прегръдка и слънчева сила!
Стичат се сълзи в очите ми.
Стъпки по Арбанашките улици
в късната есен пазят следите ни.
Розата, дето цъфтеше във храма,
помниш ли как я подушихме двете?
От очите ти просветна небето,
защото невинна си, като цвете!
Аз те въведох сред двор от цветя,
храмът възторжен те чакаше в залеза.
Свещта във дланта ми почти прегоря.
Тихо пред иконата за тебе се молех.
Крясък ли див раздра тишина?
Помня очите ти от минало лято.
Те се усмихваха във светлина...
но нещо във тях бе тъй променено.
Малко приятели имам, сред тях си и ти.
Често се моля да бъдеш щастлива!
Приятелко мила, от мен приеми
топла прегръдка и слънчева сила!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
