Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13911
11.12.2007 г., 22:09 ч.

на Димитрия Чакова 

  Поезия » Гражданска
1277 0 12
Тази вечер за теб ме боли.
Стичат се сълзи в очите ми.
Стъпки по Арбанашките улици
в късната есен пазят следите ни.
Розата, дето цъфтеше във храма,
помниш ли как я подушихме двете?
От очите ти просветна небето,
защото невинна си, като цвете!
Аз те въведох сред двор от цветя,
храмът възторжен те чакаше в залеза.
Свещта във дланта ми почти прегоря.
Тихо пред иконата за тебе се молех.
Крясък ли див раздра тишина?
Помня очите ти от минало лято.
Те се усмихваха във светлина...
но нещо във тях бе тъй променено.
Малко приятели имам, сред тях си и ти.
Често се моля да бъдеш щастлива!
Приятелко мила, от мен приеми
топла прегръдка и слънчева сила!

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??