Тази вечер за теб ме боли.
Стичат се сълзи в очите ми.
Стъпки по Арбанашките улици
в късната есен пазят следите ни.
Розата, дето цъфтеше във храма,
помниш ли как я подушихме двете?
От очите ти просветна небето,
защото невинна си, като цвете!
Аз те въведох сред двор от цветя,
храмът възторжен те чакаше в залеза.
Свещта във дланта ми почти прегоря.
Тихо пред иконата за тебе се молех. ...