На друг са вече устните ми сочни
На друг са вече устните ми сочни
Недейте ме поглежда с този плам!
На друг са вече устните ми сочни.
О, цялата потънала съм в срам!
Обзехте мислите ми непорочни.
Измъчвате ме в този лунен час.
Прехапала съм устните си сочни.
Как мога да Ви кажа аз на глас,
че на Амур стрелите са неточни?
Докосвате ме с длани, като в сън.
Изгарят вече устните ми сочни.
Ах, как от свян бих хукнала навън!
Ще тръгнете ли с мен - уж ненарочно?
Изпълвате ме с гняв, блестят лъчи.
Разтворени са устните ми сочни.
Почти ме обладахте с тез' очи,
сега и двамата сме безпосочни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
