May 24, 2020, 10:42 PM

На друг са вече устните ми сочни

  Poetry » Love
1.3K 4 13

На друг са вече устните ми сочни

 

 

Недейте ме поглежда с този плам!

На друг са вече устните ми сочни.

О, цялата потънала съм в срам!

Обзехте мислите ми непорочни.

 

Измъчвате ме в този лунен час.

Прехапала съм устните си сочни.

Как мога да Ви кажа аз на глас,

че на Амур стрелите са неточни?

 

Докосвате ме с длани, като в сън.

Изгарят вече устните ми сочни.

Ах, как от свян бих хукнала навън!

Ще тръгнете ли с мен - уж ненарочно?

 

Изпълвате ме с гняв, блестят лъчи.

Разтворени са устните ми сочни.

Почти ме обладахте с тез' очи,

сега и двамата сме безпосочни.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла Асенова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Асенчо, благодаря ти за "Любими" и тук...
    Но кажи ми най - после нещичко де... 🙂
  • Благодаря ти, Вале! 🙂
    Толкова ми е приятно, че изобщо те виждам тук, а пък и от думите ти ми идва направо да литна...
    Стойчо... 😀😀😀
    От сочните ми устни ли, от що ли...?
    Защо сега си толкова разсеян?
    Много се радвам, че те виждам все по - често на моята страничка...
    Благодаря ти, Марги! 🙂
    Толкова е мило това, което ми казваш...
    Благодаря ти, Марианка! ❤
    Нали знаеш, колко много ценя твоята подкрепа...
  • Не съм срещала толкова съвършено представяне на тази емоция. Поздрав!
  • Разсеян ли съм, що ли!?
    Но жажда ме изгаря!
    И този стих повтарям-
    за теб :"душата ми се моли."
    Бог едва ли ще ми помогне,но Яворов ми помага!🤔
    Поздравления за написаното от теб, Светла!
  • Много ми харесва финесът, с който пишеш, ефирно, води те полека-лека...

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....