19.08.2023 г., 0:32 ч.

На друга планета 

  Поезия » Гражданска
286 0 0
Така нарядко се разнежвам,
че устните ми сълзи пият.
И тъй с душата си омеквам,
че мокри ветрове ме мият.
И влизам в орбита тогава
на друга божия планета.
И мойта същност белоглава
напуска жълтите павета.
И там аз срещам други хора
със вкус и жажда към доброто.
А те са моите цветя в двора
и зеницата на окото.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Предложения
  • Той няма елени, шейна, ни брада. Едва доловимо куцука. Щом зимната нощ прихлупи града, Разносвачът н...
  • Излязохме на чай със стар познат, навремето ми беше като брат, но завъртя животът ни юздите и бяхме ...
  • Бе сезонът на лудата пролет и разсънен шептеше капчукът, бяха тъкмо тревите наболи... На сърцето ми ...

Още произведения »