5.10.2019 г., 10:45

На другия бряг

1.2K 5 13

– Престани да тъгуваш за мене!

Аз не съм се превърнал във мрак.

Бяха дните ми тук отброени

и отплавах към другия бряг.

 

– Но защо не те виждам, любими?

Онзи бряг е обгърнат в мъгла.

И напразно зова те по име,

и проклинам съдбата си зла.

 

– С тъжни клетви и с мокри ресници

не откриваш през мъката брод.

Имаш слънце, дървета и птици

и едничък безценен живот.

 

Позволи ми чрез теб да живея,

сгрей ме с обич в сърцето си пак.

А когато свещта ти изтлее,

ще те чакам на другия бряг...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jereena Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Въображението ти е създало прелестна асоциация, Марко. Благодаря ти!
  • Прекрасен стих, Джерина !
    Представям си го като част от легендата за Орфей и Евридика.
    След като Орфей не се стърпява и се обръща да види Евридика,
    тя изчезва обратно в царството на Хадес.
    Орфей се връща до митичната река Стикс,
    но в мъглата не вижда другия бряг. Чува само :
    – Престани да тъгуваш за мене!
    Аз не съм се превърнал във мрак...
    (следва целия стих)
    Позволи ми чрез теб да живея,
    сгрей ме с обич в сърцето си пак.
    А когато свещта ти изтлее,
    ще те чакам на другия бряг...
    Класика ! Поздрави за творбата !
  • Албена, твоята отзивчивост е много ценна за мен. Благодаря ти!
  • Прекрасно е, Джерина!... Аплодисменти!
  • Радвам се да те видя тук, Ангелче Благодаря ти!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...