– Престани да тъгуваш за мене!
Аз не съм се превърнал във мрак.
Бяха дните ми тук отброени
и отплавах към другия бряг.
– Но защо не те виждам, любими?
Онзи бряг е обгърнат в мъгла.
И напразно зова те по име,
и проклинам съдбата си зла.
– С тъжни клетви и с мокри ресници
не откриваш през мъката брод.
Имаш слънце, дървета и птици
и едничък безценен живот.
Позволи ми чрез теб да живея,
сгрей ме с обич в сърцето си пак.
А когато свещта ти изтлее,
ще те чакам на другия бряг...
© Jereena Всички права запазени