Oct 5, 2019, 10:45 AM

На другия бряг

  Poetry » Other
1.2K 5 13

– Престани да тъгуваш за мене!

Аз не съм се превърнал във мрак.

Бяха дните ми тук отброени

и отплавах към другия бряг.

 

– Но защо не те виждам, любими?

Онзи бряг е обгърнат в мъгла.

И напразно зова те по име,

и проклинам съдбата си зла.

 

– С тъжни клетви и с мокри ресници

не откриваш през мъката брод.

Имаш слънце, дървета и птици

и едничък безценен живот.

 

Позволи ми чрез теб да живея,

сгрей ме с обич в сърцето си пак.

А когато свещта ти изтлее,

ще те чакам на другия бряг...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Jereena All rights reserved.

Comments

Comments

  • Въображението ти е създало прелестна асоциация, Марко. Благодаря ти!
  • Прекрасен стих, Джерина !
    Представям си го като част от легендата за Орфей и Евридика.
    След като Орфей не се стърпява и се обръща да види Евридика,
    тя изчезва обратно в царството на Хадес.
    Орфей се връща до митичната река Стикс,
    но в мъглата не вижда другия бряг. Чува само :
    – Престани да тъгуваш за мене!
    Аз не съм се превърнал във мрак...
    (следва целия стих)
    Позволи ми чрез теб да живея,
    сгрей ме с обич в сърцето си пак.
    А когато свещта ти изтлее,
    ще те чакам на другия бряг...
    Класика ! Поздрави за творбата !
  • Албена, твоята отзивчивост е много ценна за мен. Благодаря ти!
  • Прекрасно е, Джерина!... Аплодисменти!
  • Радвам се да те видя тук, Ангелче Благодаря ти!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...