15.07.2017 г., 21:09  

На дуел

1K 4 33

Страхът, за утре на дуел ме призова. 
Час и място бил определил. 
С какво ли го засегнах пък сега?
А уж от мен се беше скрил. 

 

Гледа ме и стойки хвърля. 
Рога показал. Сочи ги към мен.
Ах, иде ми да го опърля...
но нали разбрахме се за утрешния ден.

 

Куп мъчения ми бил измислил.
Не от старите. С нови бил се  запасил.
Мръсникът му, какво ли е намислил. 
Лепнал се за мен като осил.

 

Кой кого, не мога да ви кажа.
А вече наближава утрешният ден.
Но трябва да съм смела и да му покажа.
Коя съм аз и тази другата във мен. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубаво Стихотворение!Имам подобно за страха!
  • Благодаря, Влади. Радвам се да те видя.
    Поздрави от мен.
  • Благодаря, Иржи. Толкова си мила и готина.
    Поздрави и хубава вечер.
  • Това си ти,Вили,нали съм ти казвала,още по първата снимка личеше каква сила ,смелост,пожар,любов излъчваш!!Но сега и новото-страха да изплашиш-вече не зная какъв епитет да ти сложа !!Освен,че изумително си се справила!!!!!.....Радвам ти се....
  • Благодаря ти, Вили! Наистина сте много сладки и ви се радвам истински!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...