На душата ти
Винаги, когато затворя очи –
дали когато заспивам,
или само за миг,
потъвам в необятността
на две сини езера –
прозорците към твоята душа...
И колко хубаво ми е да общувам с нея –
тя е любяща и силна,
обвита с кристална чистота,
тя цялата отразява
във всички нюанси моята душа...
С нея естествено се сливам
и нашите атоми се припокриват,
превръщат се във фотони светлина
и светим заедно в тъмнината
като двойна звезда...
Заедно унищожаваме самотата
и политаме
на златно-сребърните крила на любовта
към вечността...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайла Славова Всички права запазени
