Винаги, когато затворя очи –

дали когато заспивам,

или само за миг,

потъвам в необятността

на две сини езера –

прозорците към твоята душа...

И колко хубаво ми е да общувам с нея –

тя е любяща и силна,

обвита с кристална чистота,

тя цялата отразява

във всички нюанси моята душа...

С нея естествено се сливам

и нашите атоми се припокриват,

превръщат се във фотони светлина

и светим заедно в тъмнината

като двойна звезда...

Заедно унищожаваме самотата

и политаме

на златно-сребърните крила на любовта

към вечността...