На ДЯДО ми...
На ДЯДО ми...
Кирил Атанасов Паликрушев
С мотика днес копах пак черната земя.
Изведнъж изникна спомена за моя дядо.
Копаeхме един до друг на общинските нивя,
той бе на седемдесет a аз момченце младо.
Стъпил здраво с калните крака в пръста,
като малък багер мотиката въртеше!
Ще се наведе и от почвата ще загребе,
ще я гледа дълго, в шепа ще я помирише.
И после... обичаше да я прехвърля в ръце.
Подаваше ми и на мен, “ Помириши дете!
Ето, от тука идваш и... затам си тръгнал!”
Неразбрал, течаха ми сълзи и тръпнеха нозе.
“ Помириши да видиш, че на хляб мирише.
Я не се цупи! Ти от хляба по-голям не си!”
И да копае с мотиката отново почваше,
без храна - само устни с водица ще накваси.
Един достоен мъж, с бели от годините коси,
като великан, а само метър и осемдесе!
Човек събрал мъдроста в света от опита си,
със големи отрудени и мазолести ръце!
След лятната градушка на нивата ще иде,
каскета си ще смъкне избърсвайки сълза!
"Тъй решил е Бог!"- ще каже и ще си отиде
стаил в душата... всичката мъка на света!
Ех дядо, как искам отново с тебе да се видим.
Как желая вечер да побъбриме на тишина.
Под капките в дъжда за риба да отидем,
как липсва ми Душата, дарила ме с топлина!
. . .
Ivaylo Atanassov
12.04.2006 (04.25 h)
Senftenberg – Germany
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Атанасов Всички права запазени
