ivaylo1959 (Ивайло Атанасов)
75 423
15.04.2006 г., 0:49 ч.

На ДЯДО ми... 

  Поезия
1045 0 6

 

                    На ДЯДО ми...

               Кирил  Атанасов  Паликрушев

 

 

С мотика днес копах пак черната земя.

Изведнъж изникна спомена за моя дядо.

Копаeхме един до друг на общинските нивя,

той бе на седемдесет a аз момченце младо.

 

Стъпил здраво с калните крака в пръста,

като малък багер мотиката въртеше!

Ще се наведе и от почвата ще загребе,

ще я гледа дълго, в шепа ще я помирише.

 

И после... обичаше да я прехвърля в ръце.

Подаваше ми и на мен, “ Помириши дете!

Ето, от тука идваш и... затам си тръгнал!”

Неразбрал, течаха ми сълзи и тръпнеха нозе.

 

“ Помириши да видиш, че на хляб мирише.

Я не се цупи! Ти от хляба по-голям не си!”

И да копае с мотиката отново почваше,

без храна - само устни с водица ще накваси.

 

Един достоен мъж, с бели от годините коси,

като великан, а само метър и осемдесе!

Човек събрал мъдроста в света от опита си,

със големи отрудени и мазолести ръце!

 

След лятната градушка на нивата ще иде,

каскета си ще смъкне избърсвайки сълза!

"Тъй решил е Бог!"- ще каже и ще си отиде

стаил в душата... всичката мъка на света!

 

Ех дядо, как искам отново с тебе да се видим.

Как желая вечер да побъбриме на тишина.

Под капките в дъжда за риба да отидем,

как липсва ми Душата, дарила ме с топлина!

 

 

 

.   .   .

Ivaylo Atanassov

12.04.2006  (04.25 h)

Senftenberg – Germany

 

© Ивайло Атанасов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • паликрушевите сте страхотни
  • ...Човек събрал мъдроста в света от опита си,
    със големи отрудени и мазолести ръце!...
    ...Ех дядо, как искам отново с тебе да се видим.
    ...как липсва ми Душата, дарила ме с топлина!

    Много ми харесва!



  • Невероятно е Ивайло . Искренно , което е най-важното ! Поклон !
  • Искреността на изказа засилва емоционалния заряд,заложен в стихотворението и въздейства по уникален начин!Поздрав!
  • Искрен стих изпълнен с благодарност!
    "Ех дядо, как искам отново с тебе да се видим.
    Как желая вечер да побъбриме на тишина.
    Под капките в дъжда за риба да отидем,
    как липсва ми Душата, дарила ме с топлина!"
    Като филмова лента премина написаното от теб пред очите ми.Браво!

  • Ех, Ивка!
Предложения
: ??:??