На дъното на язовира, в което
ти си пуснал стръв, ще намериш
само болка и много мъст.
Там никога няма да "кълве".
Въдицата празна ще намираш,
както остави празно моето сърце.
Oт яд и злоба стръвта не можеш да подбираш,
сам ти си стръв в нечии ръце.
На дъното на синьото море
ти хвърли котва,
а някога търсеше мечтани брегове
и залитна в грешната посока.
На дъното в моята душа е празно,
ти изхвърли спомена за мен,
сега не ти ли стана ясно,
че ти самият беше заблуден!
© Мария Всички права запазени