Jan 28, 2009, 10:20 PM

На дъното

  Poetry » Other
942 0 2

 

На дъното на язовира, в което

ти си пуснал стръв, ще намериш

само болка и много мъст.

Там никога няма да "кълве".


Въдицата празна ще намираш,

както остави празно моето сърце.

Oт яд и злоба стръвта не можеш да подбираш,

сам ти си стръв в нечии ръце.

 
    На дъното на синьото море

ти хвърли котва,

а някога търсеше мечтани брегове

и залитна в грешната посока.

 
    На дъното в моята душа е празно,

ти изхвърли спомена за мен,

сега не ти ли стана ясно,

че ти самият беше заблуден!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...