Jan 28, 2009, 10:20 PM

На дъното

  Poetry » Other
939 0 2

 

На дъното на язовира, в което

ти си пуснал стръв, ще намериш

само болка и много мъст.

Там никога няма да "кълве".


Въдицата празна ще намираш,

както остави празно моето сърце.

Oт яд и злоба стръвта не можеш да подбираш,

сам ти си стръв в нечии ръце.

 
    На дъното на синьото море

ти хвърли котва,

а някога търсеше мечтани брегове

и залитна в грешната посока.

 
    На дъното в моята душа е празно,

ти изхвърли спомена за мен,

сега не ти ли стана ясно,

че ти самият беше заблуден!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...