На един интернетен евнух
Любовта не можа да разбие кафеза;
затова си създаде свой свят.
Бесовете ти станаха на раирани песове,
интернетни фантазии – хляб.
Усвои маниера да улавяш прашинки -
от онези, които струят,
щом във процепа слънцето тръгне да влиза.
Но вратата подпираш и в сън.
Откъде ги измисляше толкоз любовници,
дето никой не ги е видял!?
Поетеси, разведени, девойки-поклонници
притежаваш в измислен сарай.
И отвреме навреме, когато наистина
имаш шанса да бъдеш със тях,
като усмивката на котарака в “Алиса”
ти изчезваш и ставаш за смях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
