Jul 2, 2010, 9:15 AM

На един интернетен евнух 

  Poetry » Other
585 0 2

Любовта не можа да разбие кафеза;
затова си създаде свой свят.
Бесовете ти станаха на раирани песове,
интернетни фантазии – хляб.
Усвои маниера да улавяш прашинки -
от онези, които струят,
щом във процепа слънцето тръгне да влиза.
Но вратата подпираш и в сън.

Откъде ги измисляше толкоз любовници,
дето никой не ги е видял!?
Поетеси, разведени, девойки-поклонници
притежаваш в измислен сарай.
И отвреме навреме, когато наистина
имаш шанса да бъдеш със тях,
като усмивката на котарака в “Алиса”
ти изчезваш и ставаш за смях.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??