На един неслучаен човек
"Ако утре се събудя и те няма,
ако посрещна тъжна чуждите лъчи,
безмълвна, неподвижна ще застана
и всичко в мен ще уча да мълчи...
Случайните браздички по клепачите,
изпръхналите ръбчета на устните -
в един огромен свят си ги откраднах
и хиляди случайности отблъснах!
Страхувам се понякога за себе си -
изпълваш с въздух всяка клетка в мен
и тласкаш ме до два различни полюси...
Денят напомня нощ. Нощта пък ден.
Пак казваш, че не бързаме за никъде!
Насила дане търсим с теб любов...
Признавам си - избързах и обикнах те,
оттук насетне ще е само послеслов..."
ако посрещна тъжна чуждите лъчи,
безмълвна, неподвижна ще застана
и всичко в мен ще уча да мълчи...
Случайните браздички по клепачите,
изпръхналите ръбчета на устните -
в един огромен свят си ги откраднах
и хиляди случайности отблъснах!
Страхувам се понякога за себе си -
изпълваш с въздух всяка клетка в мен
и тласкаш ме до два различни полюси...
Денят напомня нощ. Нощта пък ден.
Пак казваш, че не бързаме за никъде!
Насила дане търсим с теб любов...
Признавам си - избързах и обикнах те,
оттук насетне ще е само послеслов..."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепи Всички права запазени
