11.12.2008 г., 23:52

На един незабравим приятел

642 0 1
Аз зная, че ще дойдеш някой ден,
ще се усмихнеш и ще кажеш:
"моя малка Пепи, намерих с радост
вълшебната планета..."
Аз зная, че липите
спомените пазят.
Зная, че ъглите
тайните са скрили.
Все още съм детето,
прегърнало морето.
Тайните ни пазя и
с усмивка ще ги кажа:
"Бъди дете, морето прегърни,
облечи крила, в света на приказките ела..."

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Ченкина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...