На един вампир

На един вампир

Студен като камък.

Красив като залез.

Смъртта отдавна не е пречка.

А причина за живот.

По хиляди причини - недостижими,

неизпълними,

ти си тук - до мен.

И противно на всяка логика,

ти живееш в два свята.

Единият - на красотата.

Другият - на самотата.

И противно на всеки страх,

аз съм с теб.

Вървя до теб.

Приласкана от магнетичността ти.

Влюбена в неизвестността ти.

И пристъпвам бавно -

с плаха крачка,

страхувайки се да погледна встрани.

Защото гледам само напред -

странния живот със теб.

Не ме интересува,

че мога да загубя живителната сила,

даряваща ми мисъл.

Ужасена съм,

че мога да изгубя искрицата,

топлеща очите и сърцето.

И в тази блещукаща искричка

аз живея.

Копнея. Мечтая. Творя.

Крачка подир крачка

следвам безжизнения ти живот.

Крачка подир крачка

умирам и възкръсвам пак.

Силен бумтеж на хиляди сърца

отеква в теб.

Застинал във времето,

свидетел на живот и смърт.

История велика, история нищожна.

Годините са нищо,

пътят е далеч.

Тъмнина в светлината

и светлина в невидимия мрак.

Жертва? Не бих могъл да бъда.

Аз съм хищник и винаги

такъв ще бъда.

Подслон при мен ти намери,

моя мила сродна душа.

Студенина и смърт,

това умея единствено да давам.

Но с теб почувствах

топлината.

Тъй различна. Нечувствана,

неизживявана от вечност.

Безжизненото сърце отново затуптя.

Неизвестни мисли и копнежи

разбуди ти, очаквани.

Забравени думи, действия

ти възроди.

Мъртвецът пробуди

и от пръстта създаде

нов човек.

Нямаше причина, която да ме караше

да живея.

Живот един, такъв, какъвто никой не желае.

Но ето - твоите очи възродиха живеца.

Твоят мирис накараха кръвта да закипи

по безжизнените вени,

желали топлината - неидваща,

нетечаща, нестопляща,

ти подпали искрата.

И сега всичко е различно.

Няма вече мрак. Няма само смърт.

Ти промени всичко, което нямах.

Богат - в такъв ме превърна,

без дори да имам нужда от пари.

Богат на чувства и мисли.

Богат на красота.

Страхуваш се. Виждам го. Усещам го.

Но пак си с мен.

Заслепена. Омаяна от моята природа.

Страх и красота. Ужас и възхищение.

И малка доза самота.

Красив! Такъв ще си останеш!

Малък оазис в моята пустиня.

Тръпката на моята душа.

Страхувам се. И какво от това?

Страхувам се да изгубя щастието,

което ти ми подари.

Защото знам, че никога

не бих била по-щастлива.

На друго място. В друго време.

Не! Оставам тук!

Самотата ми изчезна. Вече тя е споделена.

И с красивата усмивка,

даряваш ми лъч от душата си -

тъмна, неземна, мистериозна.

В студената прегръдка стоя сгушена -

очакваща края.

Но той никога не настъпва.

Защото ти си тук -

най-важният в нищожния

ми свят.

Орган засвирва всеки път,

кагято те видя.

Хорът на стотици души

карат кръвта ми да се смрази.

Адските камбани зазвъняват в ушите ми,

предвкусили съдбата

на безжизненото тяло,

носещо се в ритъма на вечен валс.

Всички природни закони

са против нас.

Но ето, че камъкът бе издълбан от решаващата капка.

Многохилядна гвардия гладни изчадия

точат зъби, за да ги впият

в нежността ти.

Но това няма да позволя да се осъществи.

С цената на всички

спомени и неповторими изживявания.

Ти, единствена, ще живееш!

Ще живея! Защото ти промени

моя мироглед. Моя свят. Мен!

Нечувана. Неизживявана. Несподеляна.

Привързаност, граничеща с лудост.

Любов - осъждана, невъзможна,

разтъсваща, вечна.