4.09.2011 г., 23:20

На една жена

1.1K 0 22

 

 

НА ЕДНА ЖЕНА

 

И още се чудя как Бог те създаде?

С толкова обич и толкова грях –

да бъдеш Мадона в катрана на Ада,

а в Рая да сипеш греховна роса?

 

Да си родена любов да даряваш,

а да просиш любовни трохи?

Не, наистина нямам представа

коя си и какво целиш.

 

Красива река - покрай мен преминаваш

в късното лято на моя живот,

жажда ме стиска за гърлото здраво,

а твойте вълни се целуват с брега,

 

към който протягам отчаяни шепи.

Благословена да си! Но и проклета!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!! Образ противоречив и прекрасен! Поздрави!
  • Любовта е чудо, а стихът ти истински и мъжки! Поздрав!
  • С Ники! Бях се понесла по твоята красива река размечтана и попаднах в яма! Харесах!
  • Страхотно и красиво приятелю!
    Адмирации!!!

    Приеми и поетичния ми коментар:

    *
    Прекрасна и нежна си скъпа.
    Дори слънцето свежда пред тебе лъчи,
    а морето затихнало, днес ще мълчи.
    Не издържам, не живея без тебе -
    прекрасна и нежна моя любов.
    Не мога, дори да се сдържам -
    любовния пламък едва удържам.
  • Хубав сонет

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...