Днес не ти е ден, нали?

Пак си с тъжните очи,

пак потънала си в мрак,

с твоя малкия хлапак.

Знаеш, че това е ден,

от ония… уморен,

много мъка насъбра

в твоята добра душа.

Мислиш ли, че тази мъка

ще ти донесе сполука?

Кажи стоп на отчаянието,

изгони навън страданието.

Представи си, че детето,

най-скъпото ти на сърцето,

види майка си така,

с наранената душа,

види тъжните очи,

дето мъка ги топи.

А сега си представи,

че си с грейнали очи,

че с усмивка на уста

се прибираш у дома.

Влизаш в стаята и ето,

пак е на крака детето.

Чакало те през деня,

за да сподели света,

който ти си изградила,

неговата майка мила.