На една непозната...
Една жена, и цялата във черно,
посрещна ме на входа
(напълно непозната бе за мен).
Очите й, изпити от тъга.
Една жена, ридаеща без глас,
подаде ми ръка...
В другата - кутия със бонбони.
Учудена, погледнах този жест.
- Ако бе жив, то днес...
синът ми... ставаше на трийсет... -
сподавено, през сълзи, промълви.
Загинал бе при катастрофа - нелепа смърт!
Сълзите й потекоха... отново.
Душата й крещеше, събрала сякаш
цялата тъга на този свят...
Не знаех как да отговоря,
изрекох само: Бог да го прости!
Не знам защо, но... исках да помогна,
и не знаех как със нея болката
да споделя... Но не можех...
А тя бе плакала, и плачеше... без глас, защото
жестоката ръка на ненадейна смърт
бе загасила нелепо светлинката във живота й...
Една ръка жестока бе покосила младостта,
и бе жигосала дълбоко душата майчина.
Занемях. Безсилна бях поне за
малко болката й в този миг да залича...
11 март 2008
13.15 часа
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
