На една приятелка
На една приятелка
За тебе пия болката да спра!
Душата ми е пълна и прелива
от празни думи, фалш и от лъжа!
А много исках ти да си щастлива!
Ще преживея някак си това
но болката едва ли ще престане?
Нощем ще е с мене във съня,
денем пак във мене ще остане!
Исках те! Обичах те! А ти
тръгна без дори да се сбогуваш.
Имаше в очите ти сълзи,
но не знаех пак ли се преструваш?
Както и да е! Това е май
краят на несбъднато начало?
За теб не знам! За мен е тъжен край!
И за сърцето ми за тебе зажадняло!
16.08.2019г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
