4.12.2014 г., 18:19

На Елън

418 0 0


15-ти октомври, 2014

 

Ти влезна тихо без да кажеш нищо.

Влезна и стаята огря.

Коси руси, очи зелени.


Стоях с гръб към теб,

когато усетих топлината на твоето присъствие.

Като лястовица, кацнала на жицата,

ти долетя в стаята и я озари.


Говореше тихо и спокойно.

Говореше с тънък и сладък акцент.

За миг се обърнах и останах без дъх.

Откъде си? Коя си ти? Как се казваш?


В този миг всякаш сърцето ми бе спряло за миг.

Гледах те аз втрещено, всякаш бях станал статуя.

Коси руси, очи зелени.


Усмивката ти ослепяваше.

Лицето ти бе бяло като снега.

Дали не сънувах? Дали не бях някъде другаде в този момент?


Като блян, стоях и не вярвах, че

човек може да е толкова красив.

Коси руси, очи зелени.


Стъпваше меко и уверено.

Бавно дойде при мен и се усмихна.

Протегнах срамежливо аз ръка и се усмихнах.

Исках този момент да продължи.


Сърцето ми затуптя лудо.

С усмивка широка,

ти каза името си.


Здравей, Елън.

Здравей, довиждане.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...